Идеята за P2P Кредитирането. Глава #2

Нека предположим, че ти трябва заем. Къде би отишъл?

Може би първосигнално, голяма част от хората биха отишли в „тяхната“ банка. За потребителските кредити обаче, ситуацията далеч не е розова. Много е вероятно лихвата, която ще ти предложи твоята банка, да е много висока. Възможно е също така и да не бъдеш одобрен за кредит. По презумпция, банките имат една идея по-строги изисквания към кандидатите за кредит.

От друга гледна точка, други клиенти на твоята банка имат пари, голяма част от които стоят в депозити с депресиращо ниски лихви. Тази инвестиция реално генерира близка до нулевата възвръщаемост.

Споделеното кредитиране играе ролята на мост между тези тези две крайности!

🔗Споделената икономика

Споделено кредитиране (peer-to-peer или за по-кратко P2P) е базирано на принципа на споделената икономика. Функционира по различен начин от познатите ни традиционни финансови институции и поради тази причина се смята за алтернативна финансова услуга.

Още познато като „crowdlending“ (заем от тълпата), P2P се характеризира с това, че позволява на компаниите да отпускат средства чрез голяма група от отделни инвеститори. Прескачат се традиционните банки или финансови посредници и инвеститорите се срещат директно с потенциалните заемополучатели. Това се случва в големи мащаби (като брой инвеститори, инвестирани суми и брой клиенти), като по този начин се постига икономия от мащаба. Елиминират се много от обичайните разходи на банките и финансовите институции. Целият процес се случва онлайн, липсва физически банков клон, раздут бюджет за обслужващ персонал, необходимост от целия капитал и куп други административни разходи.

Правейки посредничеството по-рентабилно, позволява спестеното да бъде споделено между инвеститора (под формата на по-висока доходност) и заемополучателя (под формата на по-ниска цена, която той ще плати, за да получи кредит).

Кредитите, финансирани от такива институции, най-често са необезпечени лични заеми или кредити за бизнес цели. Съществуват обаче и обезпечени кредити, за залог на които служат луксозни вещи като бижута, часовници, изкуство, имоти и други активи. Те се отпускат на индивидуално лице или компания (или фондация). Други форми на P2P кредитирането включват студентски заеми, финансиране на недвижим имот, бизнес кредити и лизинг.

Кредитите са ценни книжа. Могат да бъдат прехвърляни на трети страни за събиране на вземания или получаване на печалба. В този контекст имат някои допирни точки с други ценни книжа – облигациите, но двете не са едно и също нещо. Няма да изпадам в детайли за приликите и разликите между тях, защото това не е фокусът на този наръчник. Но ако ви е интересно, коментирайте с хаштаг #bonds. Ако поне 10 човека изявят интерес ✋ – ще споделя в отделна статия подробности.

Споделеното кредитиране има много разновидности, но най-голям дял от него заема финансирането чрез ползването на P2P платформи.

🔗От къде тръгва всичко?

Идеята за P2P кредитирането не е нова. Възниква преди повече от 10 години във Великобритания. Смята се, че компанията Zopa първа започва да предлага този тип услуга. P2P компаниите се разрастват бързо във Великобритания. Според статистиката, която намерих, към средата на 2018г. топ 3 от тях – Zopa, Funding Circle и RateSetter са отпуснали общо над 13 милиарда британски лири под формата на заеми.

Малко след стартирането на първата платформа във Великобритания, такава се появява и в САЩ. Началото на P2P кредитирането там е през февруари 2006г. със създаването на платформите Lending club и Prosper, и двете в Сан Франциско.

Не мисля да превръщам този наръчник в учебник по история, така че ще спра до тук. Ако ви е любопитно да научите повече, коментирайте с хаштаг #history. Ако поне 10 човека изявят интерес – ще потърся още исторически факти из дълбините на мрежата ✋ и ще ги споделя в отделна статия.

🔗Взаимовръзки

Ето как, опростено, в повечето случаи, изглеждат взаимовръзките между 4-те основни единици в P2P кредитирането:

P2P графика на взаимодействия

Ключовото тук е да разберете, че инвеститорите (3) и кредитополучателите (4) са свързани индиректно помежду си от P2P платформите (1) и кредитните оригинатори (2).

🔗Ролята на P2P платформите (1)

P2P платформите са посредник (медиатор) в процеса на заемане на средства на индивидуални кредитоискатели (или бизнеси) и заемодатели.

За тези платформи се използва терминът пазар („marketplace“) на кредити. Кредитополучателите получават по-ниски лихви (или получават кредит, ако такъв им е бил отказан от банка например), а инвеститорите (заемодателите) постигат по-висока доходност за капитала си, в сравнение с други спестовни продукти. P2P платформите получават срещу посредническите си услуги процент от размера на кредита.

Ключовото в случая е, че платформите за P2P кредитиране са единствено посредници в свързването на интересите на кредитори и кредитополучатели. Те не носят риска! Целият риск се поема от единичните инвеститори в тях. Това е причината доходността на инвеститорите да е многократно по-висока от други спестовни продукти, като да речем банков депозит. Принципът е добре познат във финансовия свят – поемаш по-голям риск и получаваш по-голяма награда.

При всяко погасяване на вноска от крайния кредитополучател, инвеститорът получава част от главницата и част от лихвата. Инвеститорите могат да управляват своя риск по много начини. Основополагащият от тях е разделяне на инвестицията им в много на брой кредити или микро-кредити. Логиката е проста – част от кредитите е възможно да са лоши (и инвеститорите да загубят пари), но лихвите по кредитите, които се възвърнат ще компенсират това и в крайна сметка ще донесат печалба. P2P платформите се стремят да минимизират лошите кредити, които предлагат за продажба с различни механизми на оценка на кредитните оригинатори.

🔗Ролята на кредитните оригинатори (2)

Това са регулирани небанкови финансови институции. Тези компании дават заеми от собствените си средства (за разлика от банките, които кредитират със средства, привлечени от депозити). След това, най-общо казано – те предлагат за продажба част от тези свои вземания в P2P платформите.

Реално те правят оценката и решават дали да отпуснат средства на крайния кредитополучател. Всеки кредитен оригинатор има свои формули за оценка на риска, формиране на лихвата, стратегия за управление на лошите кредити. Те управляват целия процес, свързан с кредитите и събирането на задълженията.

P2P платформата е само посредника. В една P2P платформа, в общия случай, има по няколко кредитни оригинатори. Важно е да подбираме внимателно оригинаторите, в които инвестираме нашите средства, тъй като бъдещата ни доходност пряко зависи в най-голяма степен от успешната им дейност. Ще доразвием тази тема по-нататък в наръчника, когато стане дума за рискове и управлението им.

🔗Кредитоискател / Кредитополучател (4)

Хора или бизнеси. В повечето случаи всички кредити в P2P платформата са предварително отдадени на кредитополучателите от кредитните оригинатори, на база договорни отношения. След което чрез P2P платформата се търсят инвеститори, които да купят тези (ценни книжа) вземания.

🔗Вторичен пазар

Преди на минем нататък, нека последно уточним и още един термин, свързан с P2P кредитирането – вторичният пазар. Той дава възможност за продажба на вече закупени инвестиции. Това е полезно в случаите, когато инвеститорите искат да изтеглят средствата си по-рано от края на кредитите, в които са инвестирали.

P2P платформите, които имат вторичен пазар, осигуряват по-бърза ликвидност на средствата – в случаите, когато инвеститорите искат да излязат от вложението си предсрочно.

Основната разлика между първичния (основния) и вторичния пазар е, че при вторичния инвеститорите купуват и продават части от кредити на други инвеститори. Заемите там могат да се предлагат и с отстъпка или надценка, обикновено в зависимост от текущото им състояние (и по преценка на продавача), с целта да се продадат по-бързо и следователно инвеститора да получи по-бързо своето вложение обратно.


След като си изяснихме основната идея, нека преминем предимствата на P2P инвестирането (глава #3) и в крайна сметка да се аргументирам защо мисля, че е добра идея.

Здравейте 👋 и добре дошли в моя онлайн наръчник (напред към глава #1). Казвам се Калоян Косев. През деня съм част съм от dream-team-ът на DevLabs. Вечерите развивам различни мои странични проекти като EasierEnglish.BG, Dora for Teams, CryptoTab и други. През студентските си години бях част от международната студентска организация AIESEC. В последната година от следването си спечелих стипендия за Лятната предприемаческа програма, администрирана от Института по международно обучение в Ню Йорк. По този начин имах възможност да уча в Babson College - един от най-престижните университети по предприемачество в САЩ. Част съм от Асоциацията на българските лидери и предприемачи.

3 коментари

  1. Ако сте открили правописна, пунктуационна, смислова или друг вид неволна грешка из наръчника – моля да ме извините. Вероятно не съм го направил нарочно ?

    Създадох форма, където може да докладвате за такъв тип проблеми. Целта ми е да преместя този тип обратна връзка на друго място, като по този начин – коментарите под статиите остават конструктивни, по темата и в контекста на статията.

    1. Не се притеснявайте от подобни грешки
      За мен е важно че искате да споделите знанията си
      Благодаря от сърце

  2. #bonds
    Интересно ми е и искам статия по въпроса
    Страхотна статия благодаря
    Ще прочета всички глави
    Продължавайте да публикувате

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *