Моите златни принципи за инвестиране в P2P кредити. Глава #6

Реших да обобщя златните принципи, които следвам, за управление на моя P2P портфейл. Както стана дума вече, все още не е настъпил някакъв глобален неблагоприятен период за P2P инвестирането. Но въпреки това, за сега, тези принципи успяват и имат потенциала да ме предпазват от сътресения. Следвайки ги, спя една идея по-спокойно.

Те са базирани на проучване, анализ, изчетени стотици статии по темата, моя опит и разбира се – моето лично мнение.

1. Инвестирам само сума, която съм готов да загубя. Осъзнавам напълно, че високата доходност е свързана с висок риск.
2. Диверсифицирам вложенията си в няколко платформи за P2P кредитиране (към момента на писане на тази статия – 5).
3. В зависимост от спецификите на всяка P2P платформа, старая се портфолиото ми да е максимално разпределено между различни надеждни кредитни оригинатори (към момента на писане на тази статия – общо 20).
4. Инвестирам само в кредити с гаранцията за обратно изкупуване.
5. Във всяка от P2P платформите разпределям инвестицията си в голям брой кредити (към момента на писане на тази статия се старая около 100 – 150).
6. От гледна точна на кредитополучателите се старая да разпределям инвестициите си в кредити от максимално много различни държави и в различни типове кредити.
7. Инвестирам само в кредити деноминирани в евро (или в лева), за да намаля до минимум валутния риск.

В тези редове е синтезирано най-ключовото от този наръчник. Препоръчвам ти да си ги bookmark-неш (как е на български това?).

В следващата глава ще обсъдим нещо наглед тривиално – депозиране и теглене на средства. Благодарение на българските банки и техните такси обаче, тази наглед проста операция (банков превод) може да изяде сериозна част от инвестираната от нас сума, още преди да е стигнала до P2P платформите. Четете внимателно нататък.