Недостатъци на P2P инвестирането. Глава #4
С оглед на това да остана максимално подреден, ще опитам да не преплитам на едно място предимствата, недостатъците и рисковете.
Тук ще стане дума за недостатъците. На предимствата и рисковете акцентирам в отделни глави. Препоръчвам ви, преди да си правите изводи, да прочетете внимателно тези три свързани материала. Както при всяка друга инвестиция – и тук има и плюсове и минуси. Важно е какъв е балансът между тях.
🔗Недостатъчен брой заеми
Понякога средствата на инвеститорите са повече от кредитите, които се предлагат. Това създава няколко типа проблеми, които ще обсъдим, но основния от тях е невъзможността да се оползотвори цялата сума в инвестиционния портфейл на отделния инвеститор.
Терминът, който се използва за това е „cash drag“. Парите, които не се реинвестират в кредити, не носят лихва. Те просто се „влачат“ и не бива оползотворен напълно техния потенциал. Имаме пропуснати ползи.
Има периоди от годината, в които търсенето на заеми нараства. Има и такива, в които намалява. В сферата на кредитирането, подобно на други сфери има известни цикли и сезонност.
Бележка към мен: да изкарам статистика за цикличността при търсенето на заеми.
„Cash drag“-ът е проблем, на който според мен не всеки инвеститор обръща нужното внимание. В една от публикациите ми във Facebook развих опростен пример. Хвърлете едно око на сметките, за да осъзнаете как се променя реалната годишна доходност, когато се случи да имаме и периоди на „cash drag“ на средствата ни:
🔗Данъчно облагане
Дължат ли се данъци за доходите от инвестиции в P2P кредити? Да!
Доходите от P2P платформите не са изключение от правилото. Точно както дължите данък върху (почти) всяка печалба и точно както се удържа данък от работната ви заплата – всички лихви, капиталови печалби и бонуси от P2P инвестирането подлежат на данъчно облагане. В България, доходите на физическите лица се облагат с плосък данък от 10%. В наръчника има глава посветена на данъците.
Друг е проблемът.
За разлика от данъчното облагане при акциите да речем, когато данъкът се дължи в момента на продажба на акцията, при P2P инвестициите, с малки изключения, данък трябва да се плаща всяка година, без значение дали теглите средствата си или автоматично реинвестирате всички свои приходи.
Голям недостатък ли е това? Зависи. Нека го илюстрираме със следната примерна ситуация:
Имаме 2 варианта да инвестираме еднократно 10,000лв – в американски акции или в P2P кредити. Приемаме, че:
- инвестиционния ни прозорец е 10 години;
- и в двете ситуации ще имаме 11% доходност на година
Как ще изглеждат сметките, ако включим и данъците в тях?
- При акциите е лесно. Нашите 10,000лв след 10 години ще станат 29,896лв (заради сложната лихва). На десетата година продаваме акциите си. В този момент дължим данък върху нашите приходи, които са крайната сума (29,896лв) минус инвестиционните разходи (10,000лв). Или конкретно, като български граждани дължим данък от 10% върху печалбата ни от 19,896лв. Това означава, че след данъци, чисто за нас остават 27,906лв (1,990лв данък).
- При P2P инвестициите данък плащаме всяка година. След първата година, 11% доходност означава, че инвестицията ни ще набъбне с 1,100лв. 10% данък от тази сума е 110лв, които ние трябва да внесем в хазната. Или до тук, след първата година, инвестицията ни ще стане 10,990лв. Тези пари се олихвяват с 11% и края на втората година общо ще имаме 12,199лв. или печалба от още 1,209лв. 10% от тази печалба означава че 121лв са разходите ни за данък. Останалите 12,078лв продължават да ни носят доходи. Превъртаме 10 години напред. Финално, след 10-тата година, след данъци, ще разполагаме с 25,703лв (или общо 1,745лв данъци).
Любопитно е следното. Въпреки че във варианта с P2P сме платили по-малко данъци като абсолютна стойност (1,745лв спрямо 1,990лв при акциите), инвестицията ни е нараснала с 2,203лв по-малко или с 22% по-малко. Имаме ръст от 279% в случая с акциите спрямо ръст от 257% при P2P.
Това е ключовото, което искам да разберете. Въпреки че и в двете ситуации – доходност от по над 250% за целия период е много добра, помнете, че:
Плащането на данъци ежегодно е недостатък, тъй като отслабва силата на сложната лихва.
🔗Липса на единна регулация
В Европа все още не съществуват единни правила, които да контролират платформите за P2P кредитиране. Разбира се, има финансови надзорни органи, които следят за дейността им! Но законодателството на всяка държава ги третира по различен начин.
Традиционно, не само в този сектор, но и в цялата финтек сфера, компаниите се установяват там, където намерят най-изгодни условия за бизнеса си. Към момента на писане на тази статия, това са Прибалтийските страни – Латвия, Естония и Литва. Те са членки на Европейския съюз, което позволява на P2P платформите да предлагат услугите си на всички европейски граждани.
Възможно е това да се промени в близките години.
🔗Сравнително малко история
Повечето платформи оперират от сравнително скоро и съответно са със сравнително малко история, спрямо други активи.
Това е недостатък, тъй като няма как да извадим статистика за по-дълъг период, да речем от повече от 10 години.
🔗Липсва статистика за представяне по време на големи икономически кризи
P2P кредитирането не е преминало напълно теста на някоя голяма икономическа криза. През последната такава криза едва няколко платформи са оперирали и от информацията, която открих, не може да се извлекат категорични изводи.
В контекста на засилващите се икономически проблеми, породени от пандемията с коронавирус, споделих някои мои разсъждания в тази Facebook бележка, може да ѝ хвърите едно око:
🔗Все още не е настъпил глобален неблагоприятен период за P2P инвестиции
Такъв срив може да се провокира от множество фактори и е много трудно да се анализира или предвиди.
Спад на събираемостта на вземанията или паника сред инвеститорите, при което те тръгват да теглят всички свои средства едновременно или нещо друго… Какво може да предизвика глобален неблагоприятен период?
Зависи. Подобно на друг тип активи или при други сфери – бъдещето може да ни изненада. Когато настъпи такъв период ще анализираме с факти. При всички случаи, добре е да балансираме, диверсифицираме и да сме подготвени за различни проблемни ситуации, които ще обсъдим по-обстойно в следващата глава посветена на стратегиите за управление на риска.
Пропускам ли нещо? Възможно е! Ако желаеш, добави го под формата на коментар.
Ако сте открили правописна, пунктуационна, смислова или друг вид неволна грешка из наръчника – моля да ме извините. Вероятно не съм го направил нарочно ?
Създадох форма, където може да докладвате за такъв тип проблеми. Целта ми е да преместя този тип обратна връзка на друго място, като по този начин – коментарите под статиите остават конструктивни, по темата и в контекста на статията.